селите

Речник на българския език

1. селите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

селите е производна форма на сея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. селите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

селите е производна форма на сея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).