сексуалничило

Речник на българския език

1. сексуалничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сексуалничило е производна форма на сексуалнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сексуалничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сексуалничило е производна форма на сексуалнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).