сексуалничил

Речник на българския език

1. сексуалничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сексуалничил е производна форма на сексуалнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сексуалничил — мин. деят. св. прич. м. р.

сексуалничил е производна форма на сексуалнича (мин. деят. св. прич. м. р.).