сеещ

Речник на българския език

1. сеещ — сег. деят. прич. м. р.

сеещ е производна форма на сея (сег. деят. прич. м. р.).

2. сеещ — сег. деят. прич. м. р.

сеещ е производна форма на сея (сег. деят. прич. м. р.).