сееха

Речник на българския език

1. сееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сееха е производна форма на сея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сееха е производна форма на сея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).