седяхте

Речник на българския език

1. седяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

седяхте е производна форма на седя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. седяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

седяхте е производна форма на седя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).