седяха

Речник на българския език

1. седяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

седяха е производна форма на седя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. седяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

седяха е производна форма на седя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).