седяло

Речник на българския език

1. седяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

седяло е производна форма на седя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. седяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

седяло е производна форма на седя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. седяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

седяло е производна форма на седя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. седяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

седяло е производна форма на седя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).