седнете

Речник на българския език

1. седнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

седнете е производна форма на седна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. седнете — повелително наклонение, мн. ч.

седнете е производна форма на седна (повелително наклонение, мн. ч.).