седлало

Речник на българския език

1. седлало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

седлало е производна форма на седлая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. седлало — мин. деят. св. прич. ср. р.

седлало е производна форма на седлая (мин. деят. св. прич. ср. р.).