седемте

Речник на българския език

1. седемте — м. р., мн. ч., членувано

седемте е производна форма на седем (м. р., мн. ч., членувано).

2. седемте — ж. р., мн. ч., членувано

седемте е производна форма на седем (ж. р., мн. ч., членувано).

3. седемте — ср. р., мн. ч., членувано

седемте е производна форма на седем (ср. р., мн. ч., членувано).