седативен

Речник на българския език

седатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мед. Успокояващ, успокоителен.

Грешни изписвания (7)

  • седативин
  • седътивен
  • седътивин
  • сидативен
  • сидативин
  • сидътивен
  • сидътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. се-да-ти-вен
непълен член се-да-тив-ния
пълен член се-да-тив-ни-ят
ж. р. се-да-тив-на
членувано се-да-тив-на-та
ср. р. се-да-тив-но
членувано се-да-тив-но-то
мн. ч. се-да-тив-ни
членувано се-да-тив-ни-те