сдържаха

Речник на българския език

1. сдържаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сдържаха е производна форма на сдържам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сдържаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сдържаха е производна форма на сдържам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сдържаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сдържаха е производна форма на сдържа (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. сдържаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сдържаха е производна форма на сдържа (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).