сдържах

Речник на българския език

1. сдържах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

сдържах е производна форма на сдържам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. сдържах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

сдържах е производна форма на сдържам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

3. сдържах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

сдържах е производна форма на сдържа (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

4. сдържах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

сдържах е производна форма на сдържа (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).