сдържал съм

Речник на българския език

1. сдържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сдържал съм е производна форма на сдържам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сдържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сдържал съм е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. сдържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сдържал съм е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. сдържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сдържал съм е производна форма на сдържа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. сдържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сдържал съм е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. сдържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сдържал съм е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).