сдържал е

Речник на българския език

1. сдържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е е производна форма на сдържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сдържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. сдържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е е производна форма на сдържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. сдържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. сдържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).