сдържало е

Речник на българския език

1. сдържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е е производна форма на сдържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сдържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. сдържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е е производна форма на сдържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. сдържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. сдържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).