сдържалото

Речник на българския език

1. сдържалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

сдържалото е производна форма на сдържам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. сдържалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

сдържалото е производна форма на сдържа (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).