сдържалия

Речник на българския език

1. сдържалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

сдържалия е производна форма на сдържам (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. сдържалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

сдържалия е производна форма на сдържа (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).