сдържала е

Речник на българския език

1. сдържала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е е производна форма на сдържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сдържала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сдържала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. сдържала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е е производна форма на сдържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. сдържала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. сдържала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).