сдържала

Речник на българския език

1. сдържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сдържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сдържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сдържала е производна форма на сдържам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сдържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сдържала е производна форма на сдържам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. сдържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. сдържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдържала е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. сдържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сдържала е производна форма на сдържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. сдържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сдържала е производна форма на сдържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).