сдържал

Речник на българския език

1. сдържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сдържал — мин. деят. св. прич. м. р.

сдържал е производна форма на сдържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сдържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сдържал е производна форма на сдържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. сдържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. сдържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдържал е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. сдържал — мин. деят. св. прич. м. р.

сдържал е производна форма на сдържа (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. сдържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сдържал е производна форма на сдържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).