сдушвал

Речник на българския език

1. сдушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдушвал е производна форма на сдушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдушвал е производна форма на сдушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сдушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

сдушвал е производна форма на сдушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сдушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сдушвал е производна форма на сдушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).