сдружил

Речник на българския език

1. сдружил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдружил е производна форма на сдружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдружил — мин. деят. св. прич. м. р.

сдружил е производна форма на сдружа (мин. деят. св. прич. м. р.).