сдобряло

Речник на българския език

1. сдобряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдобряло е производна форма на сдобря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдобряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сдобряло е производна форма на сдобря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).