сдобрял

Речник на българския език

1. сдобрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдобрял е производна форма на сдобря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдобрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

сдобрял е производна форма на сдобря (мин. деят. несв. прич. м. р.).