сдобрил си

Речник на българския език

1. сдобрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдобрил си е производна форма на сдобря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сдобрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдобрил си е производна форма на сдобря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).