сдобрило

Речник на българския език

1. сдобрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдобрило е производна форма на сдобря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдобрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сдобрило е производна форма на сдобря (мин. деят. св. прич. ср. р.).