сдобрил

Речник на българския език

1. сдобрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдобрил е производна форма на сдобря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдобрил — мин. деят. св. прич. м. р.

сдобрил е производна форма на сдобря (мин. деят. св. прич. м. р.).