сдобило

Речник на българския език

1. сдобило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдобило е производна форма на сдобия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдобило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сдобило е производна форма на сдобия (мин. деят. св. прич. ср. р.).