сдобил

Речник на българския език

1. сдобил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдобил е производна форма на сдобия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдобил — мин. деят. св. прич. м. р.

сдобил е производна форма на сдобия (мин. деят. св. прич. м. р.).