сдиплят

Речник на българския език

1. сдиплят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

сдиплят е производна форма на сдиплям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сдиплят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

сдиплят е производна форма на сдипля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).