сдипляло

Речник на българския език

1. сдипляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдипляло е производна форма на сдиплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдипляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдипляло е производна форма на сдиплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сдипляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

сдипляло е производна форма на сдиплям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сдипляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сдипляло е производна форма на сдиплям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).