сдиплял

Речник на българския език

1. сдиплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдиплял е производна форма на сдиплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдиплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдиплял е производна форма на сдиплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сдиплял — мин. деят. св. прич. м. р.

сдиплял е производна форма на сдиплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сдиплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

сдиплял е производна форма на сдиплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).