сдиплил си

Речник на българския език

1. сдиплил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдиплил си е производна форма на сдипля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сдиплил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдиплил си е производна форма на сдипля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).