сдиплил е

Речник на българския език

1. сдиплил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдиплил е е производна форма на сдипля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдиплил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдиплил е е производна форма на сдипля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).