сдиплил

Речник на българския език

1. сдиплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдиплил е производна форма на сдипля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдиплил — мин. деят. св. прич. м. р.

сдиплил е производна форма на сдипля (мин. деят. св. прич. м. р.).