сдиплел

Речник на българския език

1. сдиплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдиплел е производна форма на сдипля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдиплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сдиплел е производна форма на сдипля (мин. деят. несв. прич. м. р.).