сгърчило

Речник на българския език

1. сгърчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгърчило е производна форма на сгърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сгърчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сгърчило е производна форма на сгърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).