сгърбяли

Речник на българския език

1. сгърбяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сгърбяли е производна форма на сгърбям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сгърбяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сгърбяли е производна форма на сгърбям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сгърбяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сгърбяли е производна форма на сгърбям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сгърбяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сгърбяли е производна форма на сгърбям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).