сгърбушил е

Речник на българския език

1. сгърбушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърбушил е е производна форма на сгърбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърбушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърбушил е е производна форма на сгърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).