сгърбушили

Речник на българския език

1. сгърбушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сгърбушили е производна форма на сгърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сгърбушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сгърбушили е производна форма на сгърбуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).