сгърбушил

Речник на българския език

1. сгърбушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърбушил е производна форма на сгърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърбушил — мин. деят. св. прич. м. р.

сгърбушил е производна форма на сгърбуша (мин. деят. св. прич. м. р.).