сгърбушели

Речник на българския език

1. сгърбушели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сгърбушели е производна форма на сгърбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сгърбушели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сгърбушели е производна форма на сгърбуша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).