сгърбушел

Речник на българския език

1. сгърбушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърбушел е производна форма на сгърбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърбушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сгърбушел е производна форма на сгърбуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).