сгърбушвал си

Речник на българския език

1. сгърбушвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сгърбушвал си е производна форма на сгърбушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърбушвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сгърбушвал си е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сгърбушвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сгърбушвал си е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).