сгърбушвало си

Речник на българския език

1. сгърбушвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сгърбушвало си е производна форма на сгърбушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. сгърбушвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сгърбушвало си е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. сгърбушвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сгърбушвало си е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).