сгърбушвало

Речник на българския език

1. сгърбушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгърбушвало е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сгърбушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгърбушвало е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сгърбушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сгърбушвало е производна форма на сгърбушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сгърбушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сгърбушвало е производна форма на сгърбушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).