сгърбушвали

Речник на българския език

1. сгърбушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сгърбушвали е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сгърбушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сгърбушвали е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сгърбушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сгърбушвали е производна форма на сгърбушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сгърбушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сгърбушвали е производна форма на сгърбушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).