сгърбушвал

Речник на българския език

1. сгърбушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърбушвал е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърбушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърбушвал е производна форма на сгърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сгърбушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

сгърбушвал е производна форма на сгърбушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сгърбушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сгърбушвал е производна форма на сгърбушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).